Георги Марков,
член на Социалистически младежки съюз
Може би 70 години
са твърде малко за да се даде еднозначна оценка за една епоха. Особено на фона
на вече четвърт век войнстващ антикомунизъм стана все по-модерно главорезите да
бъдат титулувани като „герои”, а хората, които са давали своята младост в името
на един по-справедлив свят на бъдат наричани „терористи”... Модерно стана от няколко години насам да се
отдава почит пред жертвите на комунизма. Станахме свидетели и на това как
президентът Росен Плевнелиев посещава мероприятия пред паметници на тези т.нар.
жертви и им се кланя... може би за това, че част от тези „страдалци” са
одушили Гео Милев или са заклали Александър Стамболийски като животно.
Фактите, които
споменах по-горе са част от един от най-мрачните периоди в историята на нашето
отечество. Години на кръв, бесилки, разстрели и терор. Години, в които
политическото противопостовяне далеч не е било само на парламентарната трибуна,
то често пъти е било изразявано в засади и употреба на куршуми. Спирам дотук с това кой какъв е...
Определено човек като Борис Трети, подписал смъртната присъда на Вапцаров не
може да бъде нищо по-различно от военнопрестъпник и убиец... Може би всяка една страна е преживяла подобни
неща...
Но България има един
спомен, който може да накара всеки, в когото има капка човещина да потръпне...
19 декември 1943 г., село Ястребино
Куршуми огласят покрайнините на селото... десетки хора падат
мъртви, сред които и шест деца... Може би имената, на тези, които са
изпълнявали смъртните присъди днес можем да прочетем на паметници от рода на
този в градинката пред НДК, където бранници, легионери и полицейски сатрапи са
представени като жертви.
Лесно е да се рушат паметници, лесно да е да се преименуват
и улици. Това го можеха особено добре, тези които под сини знамена превърнаха
България от развита държава в бананова република... Същите тези хора, които
нарекоха един от централните софийски булеварди „Борис Трети” и с истеричен вой
напираха в София да има улица на Богдан Филов.
От онзи мразовит 19
декември са изминали 70 години, но дори и днес кръвта на децата от Ястребино
блести в снега за да напомня на всеки варварин, връзнал да пренаписва
историята, че в България е имало фашизъм и жертва на този фашизъм са ставали и
най-невинните създания на Земята – децата.
Иван, Надежда,
Димитринка, Ценка, Цветанка, Стойне, тези шест
имена са най-голямото отрицание на античовешките изблици на тези, които днес се
опитват да реабилитират фашизма и неговите зверства. Тези шест деца са имали
много малко учебни часове в живота си... но най-важният изпит – този на
геройството и свободата са го взели с отличен.
Нека помним Ясребино!
