СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗ

вторник, 25 март 2014 г.

ДЕКЛАРАЦИЯ ОТНОСНО ПОЗИЦИЯТА НА КСНС

ДЕКЛАРАЦИЯ

НА

СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗ

относно

позицията на КСНС по въпроса около референдума в Крим

Вчера (24.03.2014 г.) след няколкочасово заседание Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) излезе с позиция, в която се оповестява, че България няма да признаие проведеният на 16 март т.г. референдум в Крим.

Само преди седмица почти 97 % от населението на Кримския полуостров каза своето ясно „ДА” за присъединяването на Крим към Руската федерация. Този референдум бе вследствие на събитията, които се случиха в Украйна през последния месец. Искаме да припомним, че властта в бившата съветска република бе завзета чрез преврат от крайно-десни и реваншистки сили, които открито застрашаваха свободата и правото на самоопределяне както на рускоезичното население, така и на нашите сънародници там, които наброяват около 200 000 души.

Резултатите от всенародното допитване нагледно показа каква е волята на кримските избиратели.

Именно за това ние, членовете и симпатизантите на Социалистически младежки съюз считаме позицията на КСНС за неадекватна и прибързана. Подобни необмислени решения, както и санкциите срещу Руската федерация могат да окажат погубно влияние за българската, а и за европейската икономика като цяло. Недопустимо е да бъдем част от тази антируска кампания, защото народите на България и Русия имат преди всичко една силна духовна и културна връзка, която е била утвърждавана през годините чрез общи успехи и победи.

Отправяме упрек и към онази част от ръководните кадри на Българската социалистическа партия, които застанаха зад позицията на КСНС. Подобно поведение от страна на хора от левицата и подобно становище е в пълен разрез с нашите принципи и мирогледа на избирателите на БСП.

Социалистически младежки съюз приветстваме умелото държавническо поведение на ръководството на Руската федерация, както и изразяваме нашата солидарност с гражданите на Крим, като от сърце им желаем мирно съществуване и скорошно възтановяване на мира в региона.

25.03.2014 г. Социалистически младежки съюз

гр. София

събота, 8 март 2014 г.

МИТИНГ В ПОДКРЕПА НА РУСИЯ

С плакати и скандирания „Искаме мир”, „България и Русия – винаги заедно” и „Русия – страж на мира” около 400 души изразиха своята подкрепа към руската външна политика пред посолството на Руската федерация в София.

Хора с различни политически възгледи бяха обединени около идеята за опазване на мира и за укрепване на българо-руските отношения.

Въпреки кресливата групичка от около 20 соросоида, които се опитваха да провокират хората, проявата протече без инциденти. Участие в мероприятието взеха и представители на сирийската общност в България.

понеделник, 10 февруари 2014 г.

КЛУБ „ЧЕРВЕНА СИЛА” – ЕДНО НОВО ЯВЛЕНИЕ В МЛАДЕЖКОТО ЛЯВО

На територията на столицата има десетки необитаеми и изоставени постройки. В повечето случаи те се превръщат в средище на опасни елементи – наркомани и бездомници, а в най-безопасния случай на улични кучета и плъхове. Както всеки от нас знае ароматът, който се разнася от подобен вид здания не е особено приятен за минаващите в близост до тях граждани.

Такава щеше да бъде съдбата и на едно от многото такива помещения. В края на месец септември миналата година група млади хора, членове и симпатизанти на Социалистически младежки съюз попаднахме на въпросната постройка, която не беше кой знае колко голяма, но при малко повече усилия можеше да се приведе в приличен вид. Организирахме се около 10 човека, най-напред почистихме пространството около бъдещия ни клуб, което не беше чистено от години, а след това се заехме и с вътрешното му реновиране. След изхвърлянето на няколко торби отпадъци започна и по-съществената част – обзавеждането. Всеки донесе каквото може – етажерка, плакати, знамена, столове, диван, книги и други организационни материали. В рамките само на един месец в района се разбра за новия младежки клуб, който носи името „Червена сила”.

Инициативата среща симпатиите на повечето граждани, минаващи покрай клуба, които със задоволство казваха, че са щастливи от факта, че има активни млади хора, с будна гражданска съвест, които чрез общите си усилия са успели да превърнат едно изоставено помещение в клуб, а вътре вместо спринцовки и боклуци да стоят окачени портрети на Ботев, Смирненски, Вапцаров и други велики личности.

Случаи, като този показват, че с взаимни сили бързо може да бъде намерено решение на проблеми като този – изоставените и безстопанствени помeщения да бъдат облагородявани и превръщани в средище на активна обществена дейност.

понеделник, 20 януари 2014 г.

ПОЗИЦИЯ НА СМС И МО КЪМ БСП РАЙОН "ВИТОША"

ПОЗИЦИЯ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗ
И
„МЛАДЕЖКО ОБЕДЕНИЕ”
КЪМ БСП Р-Н „ВИТОША”

относно изявлението на външния министър на Република България Кристиян Вигенин във връзка с посещението на народния представител Страхил Ангелов в Сирия

На 18 януари 2014 г. българска делегация, начело със народния представител от БСП Страхил Ангелов посети Сирия и се срещна с представители на законната сирийска власт. Една от основните теми на срещата е била бежанския проблем. Няколко часа след като в българското медийно пространство се огласи за визитата, на стената на външния министър Кристиян Вигенин във Фейсбук се появи публикация, която характеризира посещението на Страхил Ангелов в Сирия като „безотговорен акт”.

Ние, като социалисти и членове на БСП район „Витоша”, партийната структура, в която членува другаря Страхил Ангелов изразяваме несъгласие със написаното от министър Вигенин. България и Сирия имат дългогодишни приятелски отношения, известни са и топлите чувства между българския и сирийския народ. В тези трудни за Сирия дни, когато банди от терористи-екстремисти атакуват страната - люлка на цивилизацията, е напълно нормално да бъде изразена подкрепа към сирийския народ. Също така искаме да припомним, че Сирийската арабска република има законно правителство и законен президент в лицето на Башар ал Асад. Те са единствените легитимни органи, чрез които може да бъде осъществена връзка по каквито и да било дипломатически въпроси, а не главорезите, които целят да разрушат страната.

Също така искаме ясно да се разбере, че народния представител Страхил Ангелов не е изразявал подкрепа към режима на легитимно избрания президент Башар ал Асад и неговото правителство. Категорично отричаме медийните спекулации, целящи уронването на името му и съответно на името на Българската социалистическа партия. Страхил Ангелов показа, че въпреки натиска от външни сили спрямо страната ни все още има хора, които държат на българо-сирийското приятелство и целят неговото запазване.

С тази позиция искаме да подкрепим народния представител Страхил Ангелов и да спрем масовата медийна пропаганда, с която се заклеймява неговото посещение и поведение в приятелската на България държава – Сирия.

СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗ

„МЛАДЕЖКО ОБЕДИНЕНИЕ“ КЪМ БСП Р-Н „ВИТОША”

20.01.2014 г.

гр.София

сряда, 18 декември 2013 г.

НЕКА ПОМНИМ ЯСТРЕБИНО

Георги Марков,

член на Социалистически младежки съюз

Може би 70 години са твърде малко за да се даде еднозначна оценка за една епоха. Особено на фона на вече четвърт век войнстващ антикомунизъм стана все по-модерно главорезите да бъдат титулувани като „герои”, а хората, които са давали своята младост в името на един по-справедлив свят на бъдат наричани „терористи”...    Модерно стана от няколко години насам да се отдава почит пред жертвите на комунизма. Станахме свидетели и на това как президентът Росен Плевнелиев посещава мероприятия пред паметници на тези т.нар. жертви и им се кланя... може би за това, че част от тези „страдалци” са одушили Гео Милев или са заклали Александър Стамболийски като животно.

Фактите, които споменах по-горе са част от един от най-мрачните периоди в историята на нашето отечество. Години на кръв, бесилки, разстрели и терор. Години, в които политическото противопостовяне далеч не е било само на парламентарната трибуна, то често пъти е било изразявано в засади и употреба на куршуми. Спирам дотук с това кой какъв е... Определено човек като Борис Трети, подписал смъртната присъда на Вапцаров не може да бъде нищо по-различно от военнопрестъпник и убиец... Може би всяка една страна е преживяла подобни неща...
Но България има един спомен, който може да накара всеки, в когото има капка човещина да потръпне...

19 декември 1943 г., село Ястребино

Куршуми огласят покрайнините на селото... десетки хора падат мъртви, сред които и шест деца... Може би имената, на тези, които са изпълнявали смъртните присъди днес можем да прочетем на паметници от рода на този в градинката пред НДК, където бранници, легионери и полицейски сатрапи са представени като жертви.
Лесно е да се рушат паметници, лесно да е да се преименуват и улици. Това го можеха особено добре, тези които под сини знамена превърнаха България от развита държава в бананова република... Същите тези хора, които нарекоха един от централните софийски булеварди „Борис Трети” и с истеричен вой напираха в София да има улица на Богдан Филов.

От онзи мразовит 19 декември са изминали 70 години, но дори и днес кръвта на децата от Ястребино блести в снега за да напомня на всеки варварин, връзнал да пренаписва историята, че в България е имало фашизъм и жертва на този фашизъм са ставали и най-невинните създания на Земята – децата.

Иван, Надежда, Димитринка, Ценка, Цветанка, Стойне, тези шест имена са най-голямото отрицание на античовешките изблици на тези, които днес се опитват да реабилитират фашизма и неговите зверства. Тези шест деца са имали много малко учебни часове в живота си... но най-важният изпит – този на геройството и свободата са го взели с отличен.
   Нека помним Ясребино!

събота, 18 май 2013 г.

СМС ПОГРЕБА СДС

Със импровизиран надгробен паметник, черни ленти и китки здравец младежи с леви убеждения казаха: „Последно сбогом” на може би най-зловещата политическа структура в новата история на България – Съюза на демократичните сили. Младите социалисти поставиха стериопорената надгробна плоча пред синята централа на „Раковски” 134. Надяваха се да се срещнат лице в лице с някое от сините величия, на което лично да изкажат съболезнования, но уви признаци на организационен живот почти нямаше. Единствените, които проявиха интерес от страна на десницата бяха двама пенсионери, членове на Съюза на репресираните, които отчайващо се опитваха да обясняват как видите ли СДС била жива.

Всички помним как в началото на 90-те сините лумпени „погребваха” социализма, крещяха, че времето било тяхно, рушиха и оскверняваха паметници на антифашисти, преименуваха улици... но накрая вечната съдница историята си каза думата – изпрати ги на историческото бунище.